Не съм аз. Засега
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
23 януари 2024 година
Харкив, утрото на 23 януари, шест съветски ракети съвсем по едно и също време са блъснали нашия квартал-спалня - Салтивка.
Градът се разсъни. На километър разстояние бушува пожар, по улицата с писъци на сирените се провират колите на „ Бърза помощ “.
– Ало, Наталко, по какъв начин сте? Виждам дим във вашия двор. Не сте ранени? Стъклата оцеляха ли?
– Олексий Петрович, по какъв начин е там при вас? Вода има ли? И ток ли няма? Елате при нас!
– Мамо, ние сме наред, ало, ало! Казвам, че сме живи и здрави, живи сме! Чуваш ли?
Хората приказват по телефоните си на спирката край моя блок. Минавам покрай тях, докато разхождам кучето.
Студено е. С ледени пръсти препрочитам месинджъра. Отговарям на приятелите си.
– Засега е в близост, не сме улучени. Засега не съм аз.
Някой различен. Междувременно оповестяват за 38 ранени. Две дами са починали.
„ Две дами са починали “. Така пишат в мрежите. Сякаш те нямат имена, възраст, ориси. Сякаш не са имали първа обич, покачване в службата, саксии по прозорците.
О, оповестяват, че могат да изключат газ и отопление, тъй като развалена е някаква значима инфраструктура. Пишат, че би трябвало някакси да се подготвим.
Вървя и мъча се да се сетя, къде забутах газовия котлон. Сигурно е някъде на терасата.
Пак вие сирената. Не изпитвам никакъв боязън. Не чувствам обезсърчение.
Само болежка и гняв.
Не мога да се отърся от това: „ две дами са починали “.
Това към момента не съм аз, дъще. Успокой се. Засега не съм аз.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
23 януари 2024 година
Харкив, утрото на 23 януари, шест съветски ракети съвсем по едно и също време са блъснали нашия квартал-спалня - Салтивка.
Градът се разсъни. На километър разстояние бушува пожар, по улицата с писъци на сирените се провират колите на „ Бърза помощ “.
– Ало, Наталко, по какъв начин сте? Виждам дим във вашия двор. Не сте ранени? Стъклата оцеляха ли?
– Олексий Петрович, по какъв начин е там при вас? Вода има ли? И ток ли няма? Елате при нас!
– Мамо, ние сме наред, ало, ало! Казвам, че сме живи и здрави, живи сме! Чуваш ли?
Хората приказват по телефоните си на спирката край моя блок. Минавам покрай тях, докато разхождам кучето.
Студено е. С ледени пръсти препрочитам месинджъра. Отговарям на приятелите си.
– Засега е в близост, не сме улучени. Засега не съм аз.
Някой различен. Междувременно оповестяват за 38 ранени. Две дами са починали.
„ Две дами са починали “. Така пишат в мрежите. Сякаш те нямат имена, възраст, ориси. Сякаш не са имали първа обич, покачване в службата, саксии по прозорците.
О, оповестяват, че могат да изключат газ и отопление, тъй като развалена е някаква значима инфраструктура. Пишат, че би трябвало някакси да се подготвим.
Вървя и мъча се да се сетя, къде забутах газовия котлон. Сигурно е някъде на терасата.
Пак вие сирената. Не изпитвам никакъв боязън. Не чувствам обезсърчение.
Само болежка и гняв.
Не мога да се отърся от това: „ две дами са починали “.
Това към момента не съм аз, дъще. Успокой се. Засега не съм аз.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ